С преплетени крайници, стратегията и техниката означаваха малко. Борбата бе станала тест за сила и издръжливост между двамата воюващи помежду, опитващи да се изтощят един друг. Десел се опита да преобърне Герд по гърб, но изтощеното му тяло го предаде. Неговите крайници бяха натежали и омекнали и не можа събере сили да го избута. От друга страна Герд беше в състояние да се върти и обръща, освободи една от ръцете си, докато все още държеше лицето си плътно пртиснато до гръдния кош на Дес, така че да не бъде незащитено.
Дес не беше такъв късметлия... лицето му беше открито и уязвимо. Герд нанесе удар със свободната си ръка, но с отворена длан. Вместо удар с юмрук, той заби твърдия си палеца в бузата на Дес, само няколко сантиметра от неговата истинска цел. Той посегна отново с палеца, търсейки окото на противника опитвайки се да го остави сляп и гърчеш се в болка.
Трябваше секунда на Дес да осъзнае какво се случва; мозъкът му бе също толкова уморен и муден колкото тялото му. Той се извърна лицето си миг преди втората атака, при която палеца се впи болезнено в хрущяла на гората част на ухото му
Тъмна ярост избухна в Дес: взрив от изпепеляващ гняв заличи всяка следа от изтощение и умора. Изведнъж съзнанието му проясни, усети в тялото си прилив на сила и свежест. Знаеше какво ще направи следващия момент. Още по-важно, той знаеше с абсолютна сигурност, какъв ще бъде следващия ход на Герд.
Не можеше да обясни как; понякога можеше да предугади всеки следващ противников ход. Инстинкт, някой би заявил. Но Дес смяташе, че е нещо повече. Твърде подробно, твърде специфично бе за да е прост инстинкт. То бе повече като проблясък, кратък поглед в бъдещето. И винаги когато това се случеше, Дес знаеше какво да направи, сякаш нещо ръководеше и насочваше неговите действия.
Когато следващия удар дойде, Дес беше повече от готов за него. Можеше да си го представи идеално в съзнанието си. Знаеше точно кога ще дойде и къде ще удари. Този път той извъртя главата си в обратна посока, излагайки лицето си на удара – отваряйки широ устата си. Той захапа силно, преценявайки съвършенно момента и му зъбите му се впиха дълбоко в мръсната плът на пръста на Герд – най - вероятно палеца.
Герд нададе вик, когато Дес сключи челюсти прекъсвайки сухожилията и срязвайки коста. Докато се чудеше дали ще успее го направи чисто, сякаш самата мисъл го предизвика и то се случи – Дес отхапа палеца на Герд.
